Защо се случва точно на мен?

Страшно е да го чуеш, нали? А в даден момент от живота всеки от нас си задава точно този въпрос. Успокоителното в случая е, че отговор винаги има.
Той е там, вътре в теб, и ако успееш да го намериш, откриваш и причините, поради които се случват определени неща, а тогава вече си в състояние
да повлияеш на събитията.

Юлия също си задава този въпрос в началото на 90-те, когато преминава през объркващ и предизвикателен период в живота си. В търсенето на решение на своя личен проблем тя открива, че път има не само за нея, а за всеки,
независимо от възрастта и социалния статус.

Да помага се превръща в нейна мисия.

Аз (пишещият тези редове) съм сред късметлиите, които имат шанса да я познават лично и да съм неин, не бих го нарекъл пациент, а близък.
Защото тя не лекува, а се сближава с това, което е дълбоко в теб, и ти помага да откриеш проблема сам и да се изправиш пред него.
За мен тя е светлинка, която виждаш в тъмното и тръгваш към нея,
за да откриеш себе си.

Виктор Панайотов

***

I have actually known Yusha all my life. How good it feels to be able to say this.
The paths of kindred spirits cross in a way that is truly exciting — they get together and put a distance between them, meandering along their life plans and sharing moments when their energies are in sync.
I have always had the feeling that whenever we communicate, I am the toddler who has to be led forward and kept on the straight and narrow. And God, knows she knows how to do this.
Only that Yusha is no longer ‘leading’. She takes tiny steps, feels, falls into silence, comes to life, plays, penetrates and understands. Having conquered her personal Golgotha, having overcome her pain, she has come a long way in seeking her calling and mission. I think she had an inner eye that allows her to see deep inside and beyond our souls, our purpose, logic and the meaning of our existence in the world. Yes, there are people like her and being able to touch their wisdom is rare happiness.
I enter the Atelier not to be studied, lectured or expecting an answer to a question. In time, if we are willing and brave enough to look deep into ourselves, we understand that are truths are nestled within us, in our own attitude to the world, in the present state of our psyche, in our strength to acknowledge what we want and what our souls are yearning for. This is always difficult. It may go against current global trends, it may be far removed from expectations and what we require of ourselves, it may take us by surprise. But it is worth pursuing because if we fail to do so, the pain — emotional or physical — will sooner or later remind us that our time here in Earth is drawing to a close and we shouldn’t be wasting it feeling doubtful and giving it to repressed sadness.
The Atelier is a sacred place, cosy, soft, enveloping. You can simply draw your pain, spread your mood on the sand and arrange people from your family, your loved one and others, placing yourself between them so that you can finally talk, before realisation hits you naturally and spontaneously and you know what caused you suffering, which role did not belong to you, when your willpower snapped and what shackles your ankles. People don’t go to places like this because they feel well. They go because their bodies and souls are screaming that they can no longer carry on as they used to. It is a true revelation to find yourself in a painting, in a poem or see yourself among the figures arranged in the sand.
You wish you could linger for hours, basking in this powerful wave of strength and inspiration that suddenly washes over you, basking in the pure joy of shedding your fears and discovering your personal fountain and link to the higher self.
However, you must step back outside. Take away your realisation, nourish it and let it grow. The steps are usually small but they do take you the journey that we came here to start.

Velimira Kostova

***

Срещнах я за интервю, за EVA. Знаех, че е внучка на Шмиргела, който е правил криптата на „Александър Невски“, че работи и с деца, и с възрастни хора, че е организирала арттерапии на деца, изоставени в домове, на деца аутисти, на незрящи. Разказа ми за пясъчната терапия – юнгиански метод. Написах това, за което чух. Опитах го, разбира се, за да мога да го опиша по-добре. Но не ми се случи в самото начало. Оживя след време. В арт-пространството на Юлето видях как можеш да извикаш проблемите си. Да ги материализираш в глина, да ги нарисуваш, да ги превърнеш в цветя от плат, да ги подредиш с малки куклички в сандъче. И да влезеш в собствената си глава, в собствената си душа, в сърцето си. Честно казано, тези срещи не са леки. Там понякога се плаче, други пък танцуват. Наяве излизат миналото, сегашното и се свързваш с бъдещето. Чудо е!

Лилия Илиева

***

Юлия Банкова е сред най-разкошните хора, които познавам! Julia Bankova <3
Каквото и да ви разкажа за нея, ще е крайно малко, недостатъчно и непълно.
Тя ме подкрепи да направя изложба, за да събера пари за една от терапиите на дъщеря ни преди 8 години, и залепи първите точки до паната (маркиращи ги, че са продадени), а до края на седмицата до всяко от тях имаше по една точка. Разкош за майчиното ми сърце!
Предложи ми да водя ателиета по приложни занимания, когато такива в София се брояха на половината пръсти на едната ми ръка. И ми показа колко струва трудът ми. Безценно!
Инициира и подкрепи няколко изложби на родители със специални деца. Включи ме, като ко-водещ в групата за работа със специални мъници. Каза ми, че мога да ходя на всички занимания, организирани в “Шмиргела”, безплатно. И всеки месец екипът на Център Ателие “Николай Шмиргела” Арт терапевтично пространство се събираше на среща, за да обсъждаме занимания и планираме дейности.
– Ти трябва да плащаш на Юлия, а не тя на теб – чувах почти всяка седмица от моя мъж, когато се прибирах, сияеща от вечерните ателиета, които водех.
– Да, знам, знам – отговарях аз, с благодарно сърце.
Истината е, че всичко, което раздавам в Работилничката като знания, умения, отношение, създаване на общност съм го видяла и лично преживяла от Юлия Банкова.
И знам колко е ценно, като усещане, като топлина, като подкрепа!
Тази книга е просто поредната бримчица от подадената ръка на една изключителна жена!
И вярата й в мен <3

През монитор и телефон страниците на книгата изглеждат така. На хартия, вярвам че, ще е много топла и вдъхновяваща. Скоро!