КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО ДОЙДЕТЕ В АРТ ТЕРАПЕВТИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО

Срещата с нас самите невинаги е лека. Често тялото вече е заявило чрез болка, че психиката изнемогва, а ние продължаваме да бягаме от потребностите си в добре познатите ни модели, които уж ни предпазват, но най-често ни вредят. За да усетим ценността на живота и да поискаме осъзната промяна, е нужен кураж. И промяната е резултат на системна работа, на осъзнато вложени усилия, определени убеждения и модели на поведение да се трансформират  в нови, по-добри за нас, което ще ни позволи да се чувстваме по-добре на мястото си „тук и сега”.  В този смисъл животът е постоянна промяна и ако ние спрем в едни момент развитието си, спираме живота в нас.

Терапевтичните срещи помагат за по-голяма осъзнатост: как съм в този момент, какво ме е довело до него, от какво имам нужда, как да я удоволетворя, какво би ми донесла промяната, какво би ме подпомогнало, за да се осмеля да изляза от собствената си зона на комфорт,  какви са емоциите ми и как се справям с тях, с какво съм натоварил тялото и психиката си. Ценното в експресивната арт терапия е, че на повечето от тези въпроси би могло да се потърси креативен образ, който допълнително да въздейства и да подтикне клиента към себепознание и развитие. Тъгата може да придобие образ на изящна люлякова гора и това да я направи по-приемлива и не толкова тежка. А гневът да се окаже рицарска броня от глина, която постепено може да бъде свалена, защото вече не ни е необходима. В сандъчето с пясък може да се поставят страховете и лошите сънища във вид на фигурки и така те да престанат да бъдат толкова ужасяващи. Проблемите в семейството могат да се видят, като за всеки от членовете се постави цветно парцалче или цветна хартия на пода или някъде в пространството, което дава изненадващо ярка картина за отношенията в системата. Трудностите  в работния екип също могат да се анализират на базата на подобен творчески подход, защото всичко в арт терапевтичното пространство може да донесе  неочаквани прозрения чрез енергията, която клиентите влагат в символиката

Лично аз се променям всеки ден, след всяка среща с клиент, защото пътят, по който той намира отгворите на въпросите, е и мой. Променям се след всеки разговор с децата си, а те са четири, но не ми е лесно, дори и след онзи момент, когато един ден, по склона на Рила планина оставих егото, страховете и старите си нагласи и се предадох на небитието, което ме води и сега.

Затова разбирам с целия си житейски опит колко е трудно на всеки, който прекрачи ателието. Самият факт, че го прави, е първата стъпка по пътеката към него самия. В такива моменти имаме нужда от покрепа, от присъствие. Когато осъзнаем колко болка и тежест сме носили години наред, често се нуждаем и от прегръдка, а не от оценка или директивно напътствие.

Гещалт терапията, експресивната арт терапия, пясъчната терапия, фамилните констелации, позитивната психотерапия, техниките за хипноза са сред многото начини да се свържем със себе си, да се погрижим за нас, като сами открием отговорите на тревожните въпроси и източника на вътрешите ни ресурси, които да ни подпомогнат да направим необходимото движение във вярната за нас посока. Движението и развитието са и символът на живота, начинът, по който би трябвало да съществуваме: осъзнато живи дори и в покоя.

Моята роля в терапевтичната среща? Аз не съм гуру, наставник или авторитет. Аз съм просто човек и в арт терапевтичното пространство резонирам с болката, тревогата и нуждата на клиента, с онова, което се опитва да изрази безсловесно психиката му или, както аз я наричам, „душичката”. „Тя често” иска да рисува с пръсти депресията или поставя трудните отношения в семейството чрез фигурки в пясъка, слага на пода цветни късчета плат за проблемите в поколенията, довели до сериозни трудности в сегашния живот, или прави от глина образ на вътрешните блокажи. Аз подкрепям този процес на изразяване и в контакта с клиента съм заедно с него в моментите на осъзнаване къде може би се крият корените на проблема или защо е загубена връзката между вътрешните ресурси и тялото. Клиентът води процеса според своята мотивация, потребност и скорост. Често зададената заявка остава на заден план, защото на фокус излизат отдавана потиснати парченца неизследвани, непризнати, несподелени житейски моменти и случки. Така постепено се подрежда пъзелът на сегашния ни момент и житейски етап, „цялото е по-голямо от съставните си части”. За да разберем себе си, е добре да видим онова, което е в нас. Едва тогава сегашният момент ще определи по-добър бъдещ. Тук и сега ще са основата за утре, щом вече представляват миналото ни. Както казва К. Юнг, психиката има ресурс и естествена потребност да се възстановява сама.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ…

Share